„ГЛАЗА ИСКРОЮ МЕЧЕТСЯ...”
Нина Петровна Хабиас (1892-1943 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ОЧИ С ИСКРИ ПРИЦЕЛВАТ СЕ
Очи с искри прицелват се,
кръв – восък червен разтопен,
в зеления гръб на месеца
твой профил блести утроен.
Другите, знам, ще прекършат
бели ръце, ще сломят
душата ми – сламчица мършава
на прът.
Ударения
ОЧИ С ИСКРИ ПРИЦЕЛВАТ СЕ
Очи́ с искри́ прице́лват се,
кръв – во́сък черве́н разтопе́н,
в зеле́ния гръ́б на ме́сеца
твой про́фил блести́ утрое́н.
Дру́гите, зна́м, ште прекъ́ршат
бе́ли ръце́, ште сломя́т
душа́та ми – сла́мчица мъ́ршава
на пръ́т.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Нина Хабиас
ГЛАЗА ИСКРОЮ МЕЧЕТСЯ...
Глаза искрою мечется,
Воском растоплена кровь,
На зелени тощем месяце
Вычерчен профиль твой втрое.
Знаю другие надломят
Белые гроздья рук,
Душа моя узкой соломинкой
Хлыст.
1922 г.
---------------
Руската поетеса Нина Хабиас (Нина Петровна Комарова-Оболенская/ Хабиас) е родена на 25 юни/6 юли 1892 г. в Москва. Завършва Смолненския институт в Петербург (1911 г.) и юридическия факултет при Висшите женски курсове в Москва (1914 г.). Работи в Комитета за ликвидация на неграмотността в Иркутск, прехранва се с преводи. Твори в литературното направление футуризъм, в основата на поезията й стоят порнографски, еротични и любовни мотиви. В периода 1921-1924 г. публикува стихове в три литературни сборника, сред които „Отчетный сборник стихов группы иркутских поэтов на 1921 год”. Авторка е на стихосбирките „Стихетты” (1921 г.) и „Стихи” (1926 г.). Арестувана е няколко пъти – през 1922 г. лежи два месеца в затвора по обвинение за нецензурни фрази в първата й стихосбирка, а през 1937 г. е осъдена на 10 години с обвинения за антисъветска агитация. Затворена е в лагерите на Сибир, а през 1937 г. е интернирана в Тюркменистан. Умира в края на 1943 г. в гр. Мари, Тюркменистан. Реабилитирана е през 1989 г.